Сабя е разновидност на меча, представляваща дълго хладно оръжие, което обикновено се държи с една ръка и има извито и заточено само от едната страна острие. Исторически сабите възникват сред степните конни народи на Средна Азия и Източна Европа към 8 век. Типът им постепенно се разпространява и става обичаен за регионите на Индия, Персия и Близкия изток. От 17 – 18 век навлизат и във всички видове и родове на модерните армии, като до повсеместното им снемане от въоръжение през 20 век се превръщат в едни от най-масово използваните бойни хладни оръжия. В наши дни имат ограничена церемониална употреба.